За пръв присъствах на концерт (ако не броим онзи път на Гранд Фънк, но тогава бях твърде малък, а и отидохме към края) на един от моите любими музикални изпълнители - Кийт Емерсън! И то в родния град - Пловдив!

Към 20:00-20:10 сме в двора на Академията с майка, където тя ми посочва пейките, на които си е пила кафето и пушила цигарата всеки ден. Среща ме някякъв пич, болезнено миришещ на марихуанка (това в ръката му обикновен фас ли беше?), стиска ми ръката и ме поздравява за тениската. Аз - The Who, той - Джимара. Пич! Малко се разговорихме, това-онова. Умъкваме се ухилени и предоволни в Амфитеатъра с майка и си сядаме на местенцата. Обаче няма да Го видим как свири на рояла! Преместихме се на по-хубави места, съвсем по български, истимарската. И тогава...

... малко след 21:00. Носи се лека миризма на марихуана (увеличаваща се с времето). Хмм... Излизат! Ето Ги! Кийт Емерсън Бенд! И се започна... втората част на Karn Evil 9, он като ми ревна с онова гласище... Брех, мама му стара, Грег Лейк, бе! Ама и гласът му същият! Ебаси! Е, личеше си, че е американец, а и на моменти изпускаше малко газ, но като цяло - много добре се представи момчето! Не стига това, ами и китарата я владееше. Басюгата ръмжеше подобаващо, тъпанара... Карл Палмър, бе! Леле, тоя все едно е събрал старата банда! Те то не бяха сола, те то не беше думкане и лупуркане... Издъни ме тоя!

И естествено. Той! Царят! Lucky Man, From The Beginning (малко го осраха според мен, озвучаването на акустичните инструменти (акустичната китара и рояла) ядеше топки... сладолед), The Barbarian и... TARKUS!!! Ауу, цвилих от кеф! И като почна дръм-солото баш по средата на Таркуса, въй, леле... потрепервах. Направиха и някои работи от новия си албум, но не е Онова. Яд ме е, че от Картините почти нищо нямаше (почти ;)).

Лудия си беше докарал цялата тежка артилерия - няк"ъв ебем ти и Корга, няк"ви други клавири и, хехе, закъде без него емблематичния мууг синтезатор, с който прави всичките идиотски ефекти.

И дойде Краят! До последно не беше ясно дали ще има афтографи, но все пак има. Имаше една немалка, неголяма тълпа от около 20-30 души, които се бяха наредили, измежду които и майка. Аз го раздавах срамежлив. Нооо... ебем ти и срама, ебем ти и всичко, отидох, стиснах Му Ръката и рекох "I"m a big fan of yours and I"d just like to shake your hand!". Он ми отговаря - "Nice t-shirt!". PWN3D! Абе, аз стиснах Ръката, измаисторила Всичко Онова! И Това! И Третото! Иде бонус бомбата обаче - Фънки, като един същински Таркус слиза по стълбите и вика "Абе къде го оня дето се изниза като ебан педерас?" или нещо от сорта. Абе, имаше я думата "педерас". И за него си викам "Eбем ти и срама и всичкото!", отивам: "Гусин Фънки, много ви благодаря, че го напрайхте всичкото т"ва, беше прекрасно, бла!" Он: "А, много хубаво беше, а, мен?". PWN3D₂ Направо ме забиха и двамата!

Останах с много добро впечатление от всичко! От Групата, от Кийт, абе въобще - прекрасно беше! Учудих се обаче, установявайки, че почти половината от хората бяха на не повече от 20-25 години. Предимно метъли (които обаче, слушайки разговорите им, знаеха все пак за какво става въпрос), но се мяркаха и пичове с фанелки на Лед Цепелин, гореспоменатия пич с Джимара, даже видях един с Йес! Ебаси, Йес! Някои от старите ("дъртите" ми звучи обидно точно за тези, които ще спомена), които видяхме, са Тома Спространов, Христо Пенев (с него не успяхме да поговорим... ох, дано се възстанови бързо!), както и Стефчо Автографа, чието хоби било да събира афтографи от известни личности.

Благодаря ти, Фънки, че докара тоя мозък тук! И дано догодина Джон Лорд (хехе, ние си знаем)! Евалата, мен!