Напоследък една любима моя реплика, използвам я на много места (всъщност това е второто, но тя все пак си ми е любима реплика).

Имайки се за сравнително начетен 15-годишен пубер, имам намерението в прясно отворения си блог да следя и да давам коментари по най-различни теми, които ще спомена по-долу. И тъй като това се явява нещо като... хм, предговор към бъдещите ми постинги, реших да поясня някои неща за тези, които ме познават, и за тези, които не.

1. Не съм гей. Вие сте (тези, които ме познават).

2. Това, което съм направил, е нищо. Атомната бомба е в разработка (няма да са снимки).

3. Всъщност имаше период, в който PC Mania ми харесваха - когато бях на 10. Затова моля да се разсеят всякакви съмнения по този въпрос - е, имам и на предвид факта, че пред мен са безмозъчни говеда (тези, които ме познават), така че може и да не се разсеят.

Сигурен съм, че повечето хора, които четат това в момента, си нямат и най-малка представа защо ги говоря тези простотии. Предпазна мярка, хора. Не знаете какво е къмюнитито, в което аз съм... член. Един вид де. Та стига с предпазните мярки. Нека се обърна към хората, които не ме познават. Този път сериозно.

1. На 15 години съм, от Пловдив. Имам се за начетено дете, по-точно - наслушано. Закърмен съм с Пинк Флойд, Йес, Дийп Пърпъл, Лед Цепелин, Емерсън, Лейк и Палмър, Бийтълс... Звучи странно, нали?

2. Повечето ми връстници ме считат за доста странен, най-вече заради музикалните ми вкусове. Смея да заява, че съм доста силно привлечен от музиката и тя е едно от най-важните неща в живота ми. Поради факта, че музикалните влечения на модерното общество леко се различават от моите, съм имал не един и два конфликта с най-различни хора на най-различни възрасти (в тийнейджърска рамка, разбира се).

3. Заради често резките си преценки и мнения съм получавал не една и две псувни по събирания, в клас и в интернет форуми. Ако прекаля (а, сигурен съм, това ще става често), и искате да ме оборите - грубите думи и обидите не помагат.

Вече и на мен ми се доспа от тая биография дето си написах.

Търся място, в което да споделя мисли с непознати. Мисли относно музиката, компютрите (в частност игралната индустрия), изкуството, живота, хората и каквото ми дойде на ума с времето. С риск да се повторя - знам, странно е. И аз понякога си се чудя на мене си. Говорил съм със съученици и връстници и установявам, че начинът на мислене при тях е... ще прозвучи надменно и просташки - на по-долно ниво. Какво ли не щъка под небето...

Е, здравейте... ъъъ, блогъри. Надявам се да са ви интересни бъдещите ми писания.

Поздрави и успех в блога!